Защо лакът помътнява и как се различава влагата от недоизлязъл разтворител

Под „помътняване“ в сервиза се разбират два съвсем различни дефекта, които се лекуват по различен начин. Първата стъпка към решението е да се определи кой от двата е налице — и това се прави по времето на появата.

Млечният воал: физика, не химия

Когато разтворителят се изпарява, той отнема топлина. При бърз разредител изпарението е толкова интензивно, че повърхността на прясното покритие се охлажда с няколко градуса под температурата на въздуха. Ако въздухът е влажен, тази по-студена повърхност минава под точката на оросяване и върху нея кондензира вода — точно както се запотява студена чаша.

Водните капчици остават захванати в лака, докато той стяга, и разсейват светлината. Оттам идва млечният вид. Три условия трябва да се съберат едновременно и премахването на което и да е от тях решава проблема.

• Бърз разредител — изпарява се твърде рязко и охлажда повърхността най-силно.
• Висока влажност — влажният въздух има високa точка на оросяване и кондензира лесно.
• Ниска температура в кабината или на самия детайл, внесен отвън студен.

Въздухът от компресора е втори източник на влага

Сгъстеният въздух съдържа вода — винаги. Ако влагоотделителят е пълен, филтърът е замърсен или маркучът е дълъг и минава през студено помещение, водата се кондензира по пътя и излиза през дюзата заедно с материала. Резултатът изглежда като помътняване, но е локален и често идва на кръгли петна.

Същото важи и за маслото от компресора — то дава мътни петна с ореол, които не се вдигат с полиране. Филтрите и аксесоарите за въздух се проверяват и подменят по график, а кондензът се източва в началото на всеки работен ден.

Загубата на блясък след време: затворен разтворител

Вторият дефект е бавен. Покритието излиза от кабината с блясък, изглежда наред, и след ден-два започва да губи дълбочина, докато стигне до равномерно матово. Причината е разтворител, който не е успял да излезе, преди повърхността да се затвори над него.

Какво го затваря вътре

• Прекалено дебели пластове — материалът стяга отгоре, преди дълбочината да е изпарила.
• Твърде късо изчакване между пластовете (flash-off) — вторият пласт капсулира първия.
• Прекалено бавен разредител при ниска температура — не успява да излезе преди стягането.
• Прекомерно разреждане — повече разтворител, който трябва да излезе през същия филм.
• Недостатъчен втвърдител — покритието остава меко и не изгражда плътна структура.
• Изнасяне от кабината преди края на цикъла — процесът спира по средата.

Разпознава се по това, че е най-силно там, където лакът е най-дебел: в долните части на детайла, в ъглите, по местата с презастъпване. Ако помътняването следва дебелината, причината е разтворител.

Изборът на разредител по температура

Най-честата практическа грешка е един разредител да се използва целогодишно. Разредителите се произвеждат в няколко скорости именно защото температурата в кабината се променя, а нужното време за изпарение — не.

Може ли помътняването да се поправи

1. 1Първо определете кой дефект еВеднага след нанасяне и на петна — влага. След дни и по дебелите места — разтворител.
2. 2Изчакайте пълната полимеризацияПолиране върху невтвърдено покритие връща матовостта след няколко дни, защото разтворителят продължава да излиза. Изчаква се пълният срок по техническия лист.
3. 3Опитайте с полиране при повърхностен воалПлитко помътняване от влага често се сваля с абразивна и след нея антихолограмна полирпаста. Ако след първото минаване няма подобрение, дефектът е в дълбочина.
4. 4При дълбок дефект — шлайфане и пренанасянеМатовост от затворен разтворител е в целия обем на филма. Полирането само сваля материал, без да я премахне.
5. 5Отстранете причината, преди да пренесетеИзточете кондензата, сменете разредителя според температурата, темперирайте детайла. Иначе повторението е сигурно.

Има и трети, по-рядък случай, който се бърка с помътняване: химическа атака върху прясно покритие. Измиване с агресивен препарат, попадане на разтворител или на разредена киселина по още неполимеризирал лак оставя матови зони с ясен контур. Разпознава се по формата — следва пръски или ивици от изтичане, а не дебелината на филма.